коментарен блог за публикациите в
литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а
електронно издание за белетристика, поезия, критика и хуманитаристика – български и преводни
.... За дълбоко свое съжаление, Никитка мой, не нося в органиката на ума си, дарованието, тъй необходимо за адекватната и надеждна, рецепция на твоите текстове...;
... в непосредствеността, обаче, на някаква моя си, твърде аморфна, неразличима и неразчетима, в своя неясна и непознаваема посока, интенция, съдържание...; почти есхатологично-трансформирана – интуиция;
... все пак, твоята литература, едва преодолявайки своите собствени, вътрешни резерви към мен, ме донякъде допуска навътре в себе си...;
... та тогаз, във нейния, хем съизмерим с безкрайно малкото, хем пък – абсолютно необозрим и необятен – свят...;
... ми се откриват пред очите, образи разни, фигури, инвенции и форми; преживявания и интенции, тъй причудливи, странни, непознати, и в необятната хроманика на безброй едва различими нюанси – всички тъй чужди, непостижими и по-далечни, не просто от имагинерното, а направо – от абсолютно невъзможното....
... дотолкова, та ми се струва, че сякаш аз самичък съм ги народил; и не другаде, нейде, а далеч навътре в себе си, без да съм споделял с никого това...
... може би, в пролифериращата се нанякъде; съвсем неепистрофична, та да не кажа – алиенирана – тяхна, на твоите образи – смътна конкретика, аз неосъзнато се докосвам до дълбоките черти на една екзистенциална ли, каква ли ще е, друга някаква – абнормност, която бива съвършено различима и видима добре и в мен самия....;
.... а може би пък, по някаква, безкрайно далеч по-дълбока и, разбира се – най-абсолютно и съвсем съвършено – непознаваема напълно – друга причина.....
.... За дълбоко свое съжаление, Никитка мой, не нося в органиката на ума си, дарованието, тъй необходимо за адекватната и надеждна, рецепция на твоите текстове...;
ОтговорИзтриване... в непосредствеността, обаче, на някаква моя си, твърде аморфна, неразличима и неразчетима, в своя неясна и непознаваема посока, интенция, съдържание...; почти есхатологично-трансформирана – интуиция;
... все пак, твоята литература, едва преодолявайки своите собствени, вътрешни резерви към мен, ме донякъде допуска навътре в себе си...;
... та тогаз, във нейния, хем съизмерим с безкрайно малкото, хем пък – абсолютно необозрим и необятен – свят...;
... ми се откриват пред очите, образи разни, фигури, инвенции и форми; преживявания и интенции, тъй причудливи, странни, непознати, и в необятната хроманика на безброй едва различими нюанси – всички тъй чужди, непостижими и по-далечни, не просто от имагинерното, а направо – от абсолютно невъзможното....
... дотолкова, та ми се струва, че сякаш аз самичък съм ги народил; и не другаде, нейде, а далеч навътре в себе си, без да съм споделял с никого това...
... може би, в пролифериращата се нанякъде; съвсем неепистрофична, та да не кажа – алиенирана – тяхна, на твоите образи – смътна конкретика, аз неосъзнато се докосвам до дълбоките черти на една екзистенциална ли, каква ли ще е, друга някаква – абнормност, която бива съвършено различима и видима добре и в мен самия....;
.... а може би пък, по някаква, безкрайно далеч по-дълбока и, разбира се – най-абсолютно и съвсем съвършено – непознаваема напълно – друга причина.....
Твой емилиянец