неделя, 30 януари 2011 г.

Коментари за: Никола Гинев, Когато светът вън

Никола Гинев, Когато светът вън
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=659

1 коментар:

  1. .... За дълбоко свое съжаление, Никитка мой, не нося в органиката на ума си, дарованието, тъй необходимо за адекватната и надеждна, рецепция на твоите текстове...;

    ... в непосредствеността, обаче, на някаква моя си, твърде аморфна, неразличима и неразчетима, в своя неясна и непознаваема посока, интенция, съдържание...; почти есхатологично-трансформирана – интуиция;

    ... все пак, твоята литература, едва преодолявайки своите собствени, вътрешни резерви към мен, ме донякъде допуска навътре в себе си...;

    ... та тогаз, във нейния, хем съизмерим с безкрайно малкото, хем пък – абсолютно необозрим и необятен – свят...;

    ... ми се откриват пред очите, образи разни, фигури, инвенции и форми; преживявания и интенции, тъй причудливи, странни, непознати, и в необятната хроманика на безброй едва различими нюанси – всички тъй чужди, непостижими и по-далечни, не просто от имагинерното, а направо – от абсолютно невъзможното....

    ... дотолкова, та ми се струва, че сякаш аз самичък съм ги народил; и не другаде, нейде, а далеч навътре в себе си, без да съм споделял с никого това...

    ... може би, в пролифериращата се нанякъде; съвсем неепистрофична, та да не кажа – алиенирана – тяхна, на твоите образи – смътна конкретика, аз неосъзнато се докосвам до дълбоките черти на една екзистенциална ли, каква ли ще е, друга някаква – абнормност, която бива съвършено различима и видима добре и в мен самия....;

    .... а може би пък, по някаква, безкрайно далеч по-дълбока и, разбира се – най-абсолютно и съвсем съвършено – непознаваема напълно – друга причина.....

    Твой емилиянец

    ОтговорИзтриване