коментарен блог за публикациите в литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а електронно издание за белетристика, поезия, критика и хуманитаристика – български и преводни
Ах Колко Е Просто ТоваТи Си Отражение на МенАз На ТебТи Си СъздалАз Съм СъздалТова Което НаричатП р и р о д а
ЧОВЕКЪТЕдва подадоха от вечните водивръх девствен твойте млади планини, земя,и зашумяха със гори зеленина океана в сивата пустинянай-първите ти острови; и с весел взорна слънцето всеблагостният бог съзрярастенията, на младостта му вечназасмените деца, от теб родени.Там някога на твоя остров най-красив,където повеят горичката свежи,след нощ прохладна, призори родено,под свисналите гроздове лежеше,света земя, най-хубавото ти дете:към татко Хелиос зарадвани очимомчето вдига и зръната сладкиопитвайки, избира си лоза.за дойка; става мъж; от него се боятживотните, защото е от тях по-другчовекът; не на теб и на баща сиприлича той, ала във него смелоотвеки бащиния дух е съчетансъс твойта скръб и твойта радост, о земятой сам на майката на боговете,Природата би искал да прилича.Ах, затова от твоето сърце, земя,отблъсква го и дързостта му, твоят дари твойте нежни ласки са напразни:все търси нещо по-добро дивакът!На своят бряг от ароматната лъкачовекът тръгва по пустинните водии като звездна нощ макар да светиот златен плод горичката му китна,той планини дълбай и в рудници се вре,далеч от бащината ясна светлина,неверен и за слънцето, коетопрезира роба и нехай за грижи.По-волно дишат птиците, дори човекда вдигне властно гръд, но който вижда смелвъв бъдещия ден, смъртта той трябвада види и да се бои от нея.И носи против всичко дишащо човекоръжие, надменен и страхлив; в раздорсе сам изтребва и цветчето крехкона неговия мир не трае дълго.Не е ли той от всички твари най-честитв света? Но по-дълбоко страшната съдба,тук всичко изравнявайки, улавяна силния сърцето уязвимо. ~ Фр ~*~ Х ~
Ах Колко Е Просто Това
ОтговорИзтриванеТи Си Отражение на Мен
Аз На Теб
Ти Си Създал
Аз Съм Създал
Това Което Наричат
П р и р о д а
ЧОВЕКЪТ
ОтговорИзтриванеЕдва подадоха от вечните води
връх девствен твойте млади планини, земя,
и зашумяха със гори зелени
на океана в сивата пустиня
най-първите ти острови; и с весел взор
на слънцето всеблагостният бог съзря
растенията, на младостта му вечна
засмените деца, от теб родени.
Там някога на твоя остров най-красив,
където повеят горичката свежи,
след нощ прохладна, призори родено,
под свисналите гроздове лежеше,
света земя, най-хубавото ти дете:
към татко Хелиос зарадвани очи
момчето вдига и зръната сладки
опитвайки, избира си лоза.
за дойка; става мъж; от него се боят
животните, защото е от тях по-друг
човекът; не на теб и на баща си
прилича той, ала във него смело
отвеки бащиния дух е съчетан
със твойта скръб и твойта радост, о земя
той сам на майката на боговете,
Природата би искал да прилича.
Ах, затова от твоето сърце, земя,
отблъсква го и дързостта му, твоят дар
и твойте нежни ласки са напразни:
все търси нещо по-добро дивакът!
На своят бряг от ароматната лъка
човекът тръгва по пустинните води
и като звездна нощ макар да свети
от златен плод горичката му китна,
той планини дълбай и в рудници се вре,
далеч от бащината ясна светлина,
неверен и за слънцето, което
презира роба и нехай за грижи.
По-волно дишат птиците, дори човек
да вдигне властно гръд, но който вижда смел
във бъдещия ден, смъртта той трябва
да види и да се бои от нея.
И носи против всичко дишащо човек
оръжие, надменен и страхлив; в раздор
се сам изтребва и цветчето крехко
на неговия мир не трае дълго.
Не е ли той от всички твари най-честит
в света? Но по-дълбоко страшната съдба,
тук всичко изравнявайки, улавя
на силния сърцето уязвимо.
~ Фр ~*~ Х ~